Около Боженци има повече хълмове с оредели гори и големи ливади и овощни градини, отколкото плодородни места, в които може да се забие рало, да се хвърли семе и да се чака плодородие. И въпреки неблагоприятните климатични и почвени условия за отглеждане на зърнени култури малките парчета земя бивали засявани и грижливо обработвани. Това, което се събирало от диканя или от роненето на царевицата, не задоволявало нуждите на жителите на Боженци.

    През периода на Възражането 5% от населението на Боженци, се занимавало със земеделие, 15% със занаяти, а останалите 80% с търговия.
    Сравнително по-добре било развито скотовъдството. Всяко семейство в селото имало по 15-20 овце. Освен тях отглеждали кози, крави, коне. В началото на 19 век в Боженци имало 300 коня. За изхранването на животните, сено се събирало от естествените ливади около селото, а зърното се докарвало от равнината. Една част от добитата вълна и козина семейството оставяло за домашни нужди, а другата продавало на кърджиите.
    Почти всички семейства в Боженци имали пчелини, кой по-малък, кой по-голям. Само Лучникови притежавали около 300 кошера. Изглежда, че пчеларството е било доходно, щом вълната и восъкът били основната стока, с която търгували кърджиите, и им носели 50% от печалбата. Изваждането на мед и восък от кошерите дало възможност да се развие друг занаят, свързан с това производство - топенето на восък.
    Отглеждането на буби и получаване на коприна бил също доходен занаят за жителите на Боженци. Черничевият лист се добивал от специално засадените черничеви градини около селото. Източената коприна се продавала на кърджиите и влизала в списъка на основните стоки.
В ковашките работилници майсторите изработвали красиви свещници, дилафи, ръжени, пиростии, комински вериги и други предмети за домакинствата. Само една малка част от тези произведения била закупувана от търговците и отнасяна по пазарищата.
    Добре били развити обущарството, абаджийството, мутафчийството и кожухарството. Кърджиите не могли да минат без услугите на самарджиите и мутафчиите.


    Жените в Боженци се славели като предприемчиви, работливи, с усет към красивото и практичното. Домовете им били винаги чисти и добре подредени. Кърджийските жени, на които мъжете отсъствали с месеци наред от селото, гледали децата, вършели домакинската работа и тази на мъжете. И през всичкото време хурката не слизала от кръста им. Сръчните пръсти изпридали дълги нишки, от които после изтъкавали чудни кърмъзени възглавници за застилане на миндерлъците, пъстри алени халища, големи козени чулове, шаеци. Чувството за красота, така добре развито и вселено в душата на всяка боженска жена, се изливало върху женските премени.
    След първата половина на 18 век в Боженци се развива силно кърджийството като основен и доходен занаят. Големият процент на търговците потвърждава будността, находчивостта и жизненото равнище на жителите на Боженци. Двама, трима кърджии с по три, четири кончета, натоварени с вълна, тръгвали на дълъг път, за да стигнат до Измаил и Кагул в Бесарабия, Брашов и Букурещ в Румъния, Виена в Австрия, Одрин и Цариград, та чак и до Александрия. По пътя рядко спирали в ханищата. В повечето случаи спели на открито под звездите. Продаде ли стоката, кърджията се връщал обратно и донасял самовари, порцеланови изделия, миризми, багрила, паламуд, небетшекер и други стоки, които не се намирали по неговите земи. Освен печалбата от видяното и чутото по широкия свят кърджиите носели със себе си богати впечатления, които несъмнено дали отражение в техния бит и културен разцвет на селото.
    Всеки кърджия водел със себе си 14-15 годишно момче, обикновено сина си, а ако няма син - роднинско дете, за да го въведе отрано в занаята, който трябвало да продължи.
    ...”Изпращането и посрещането на кърджиите е създало специален битов стил. Преди да тръгне мъжът, жена му рано, рано отива на герана за вода... Тръгването не е ставало кога да е, а обикновено в понеделник. Близките са изпращали кърджиите извън селото, до Плачи камък, където са получавали „проводяк”. А с какво скрито безпокойство са ги очаквали край становете и по бахчите старите майки и младите булки. Каква надежда е топлела старите бащи, които вече не можели да тръгнат по техните пътища... Ето го каменноградия дувар. Кърджия ще целуне като малко момче напуканата десница на немощен баща и клета майка, прегърбена от мъка по него, и ще види с изненада, че булката държи в ръцете си нов човек.
    Ще понече и да се доближи до нея, но веднага ще се сети, че не е разтоварил още потните коне и бързо ще се дръпне...
    Скоро ще дойде зима. Сватби. Веселби. До напролет. Защото веднага след заговезни дързостта на една вековна съдба ще подгони отново кърджията...”
(Св. Лучников).

    Кърджиите печелели, но печалбата идвала с големи рискове и опасности от постоянно скитащите банди и обирджии по търговските пътища и ханища.
    Според изследванията на д-р Цончев кърджия с един кон, което рядко можело да се случи в Боженци, имал годишен доход от 800 до 1000 гроша. За тогавашното време един килограм брашно струвал 18 пари, а надницата на калфата-занаятчия била 8 гроша. Като се има предвид, че повечето от кърджиите се пътували с по 4 или 5 коня, може да се пресметне колко доходен е бил този занаят и защо с такава страст и увлечение търговците са тръгвали на път по далечните земи и са се излагали на рискове.
    Когато кърджийството било вече към залез, а това става към края на 19 век, спечелените от него пари дали тласък за развитие на отседналата голяма търговия. Вместо да заравят печалбите си в делви и гърнета, кърджиите влагали парите си в недвижими имоти или стоки. Мазите си превърнали в дюкяни. Преди още напълно да замре кърджийството, в Боженци вече имало няколко отседнали търговци, които закупували вълна, кожи, восък, железни изделия, гайтани, шаеци и други стоки. Русе станал нещо като междинна база за търговията с Румъния и Русия.
    През периода на Възраждането в Боженци имало 32 дюкяна (складове), в които се събирала стоката, предлагала се на купувачите или пък се товарела и потегляла на път за чуждите държави. За улеснение и намиране на пазар повечето от търговците основа¬ли собствени кантори в големите градове на Русия, Австрия, Румъния. В тях държели свои хора, които ако не били роднини, то поне са били от Боженци.
    Бързото икономическо развитие на Боженци било условие за нов стил в архитектурата и подем на културата. Архитект Е. Паунова определя три групи хора, които били преносители на новостите в селото.
    На първо място били кърджиите и търговците, които непрекъснато пътували по чуждите земи и с будните си очи и трезво виждане те улавяли красивото, удобното, практичното и го отнасяли със себе си в Боженци.
    Дюлгерите били втората група. По градовете и селата, където показвали майсторлъка си и където дървото оживявало от техните ръце в чудни форми, те виждали много хора, срещали се с различни интереси и обичаи.
    И най-сетне младите момци и невести, предвождани от драгоман, всяка година напускали селото и ходели на Романя (жътва) в плодородна Тракия. На връщане донасяли пари, припечелени с труд и много навици от тамошния живот, който бил малко по-различен от техния.
    Когато се разхождаме по калдъръмените улички на Боженци и се вглеждаме в белосаните къщи с тежки покриви, трудно можем да открием две, които да си приличат. Всички те обаче са подчинени на един общ, типичен за Боженци възрожденски стил, в който е запазено българското, без вмешателство на чуждото влияние.
    Всички боженски къщи имат дървена конструкция. Отначало първият кат (етаж) бил мазе и обор. По-късно при създаване на отседналата търговия, се наложило той да се преустрои в дюкян - голямо помещение за складиране на стоката и с една или две малки стаички за занаятчията. Стълбите за свързване на двата ката са външни.
    Двукатни и трикатни са боженските къщи - чисти, с чудни еркери и чардаци. Вратите и прозорците - опасани с дървени первази. Високи каменни дувари заграждат къщата и двора. Широка двукрила порта за високи хора и натоварени коли. Тежък плочник покрива къщата и портата. Това виждаме отвън, това са първите впечатления, а прекрачим ли прага и влезем вътре, „веднага ни обхваща ведрият дух на българщината”. Стените, едни варосани, са се белнали като пуканки, други пък са облицовани с дъски. В къщата и собата - баджа с огнище, а по стените - лавица с бели менци и полица с калайдисани сахани. Пъстри шарени черги застилат пода. По таваните изкусни шарки от резба. Всичко е подредено и поставено на мястото му от усета на будната боженска жена.
    Чардакът е по-друг. Закрит. Типичен боженски. Дворовете са малки, уредени, с цветна и овощна градина.

 Източник: Боженци / Милчо Стойчев / 1975 г.

Нагоре