Когато историците мълчат, ние се обръщаме към легендите и преданията и оттам черпим сведения за Боженци. И макар че в тях има много измислица, слушаме ги с интерес, вълнуваме се от случките, пренасяме се в миналото.

    Все още няма точни исторически сведения, които да хвърлят светлина и подкрепят едно или друго мнение за създаването на Боженци. Миналото е заличило  много следи. Вековен прах е посипал историята на Боженци и докато той не се махне и блесне истината за образуването на селото, за нея ще съдим по една легенда.

    По хълмовете които ограждат Боженци от север, североизток и изток, са установени следи от стар римски път. От това, че прехвърля Балкана, по него е имало оживено движение. На юг от селото се издига могила, която населението нарича Манастиря. Предполага се, че там е била построена една от тези римски станции, които били разполагани на по 50 км. Те били места за почивка на пътниците и животните. Освен това в тях се извършвали религиозни обреди. Предполага се, че около станцията, наричана на латински “мансия”, са се заселвали търговци, за да създават или развиват още повече търговията си. Възможно е по-късно населението да е нарекло това място манастир от “мансия”, а пък заради религиозните обреди, извършвани там - “Боже място” - и така да е достигнало до името на селището – Боженци. За произхода на името това обяснение е твърде възможно, но то си остава само хипотеза. Ако се приеме всичко това, историята на Боженци ще започва много преди падането на България под османско робство.

    Легендата за баба Божана – болярката е широко разпространена и най-добре е преразказана от В. Мутафчиева:

    ... “Разправата над Търново, упоритата твърдина на отпората, била страшна – това знае всеки. Сринати били със земята дворците на Царевец и болярските дворове... “Умориха се да убиват” - бележат летописците и трябва да им вярваме, с нож се убива бавно и мъчително.

    Убийците трябва да отдъхнат ден и седмица. А тоя ден и тая седмица спасяват много нещо от България. Хората и ...

    На Север от столицата, запомнили са търновци и всеки селянин от близката равнина, на север започва незнайната гора, пустинен лес. Един ден път, не повече и лесът ще те погълне, ще потънеш в него като игла в купа сено. Нека те търсят и намерят тогава отпочиналите убийци на султан Байезид!

    Нощем, когато турската стража и пияните войскари спят тежък сън, когато месечината се спусне зад Света гора, между пепелищата и тлеещата жарава се промъкват плахи сенки, Те едва пристъпват по улиците на Търново, сгъстяват се чак накрай града в човешка върволица. Конете вървят тихо, сякаш насън, обвити в калчища копита, не поскърцват смазаните колелета на колите. Тихо... тихо. Съвсем тихо българите трябва да оставят дотогавашна България, да пренесат част от нея в новата си родина, в планината и леса.

    Час, часове, път. Челото на кервана се е вбило в гората и тегли подире си цялата върволица. Още малко – слънцето се подава над хълмовете, светлината му оголва тайните стъпки на кервана, още малко – дали някой султанов съгледвач няма да се съюзи със светлината, дали няма ей-сега да изпищи турски рог и писъкът му да докара тук, на границата на леса, тълпа убийци?

    Последният кон нагазва горската шума – свърши се. Българите успяха да се промъкнат незабелязано в новия си дом.”

    Според легендата баба Божана е била сред бежанците заедно със семейството си и брати си Трапеско. Около селото са намерени следи от по-стари селища в Сирянската махала  - Зарета и Юрта. Твърде вероятно е тези първи заселници, пък и след тях, да са сменили едно или няколко места, докато най-после се установят в днешно Боженци.

    Образуването на колибарските села и махали има нерадостна и печална история, изпълнена с напрежение и драматизъм. През средните векове селищата са се създавали и развивали при плодородни почви на равнината. Варварските нашествия, природните бедствия, тежките данъци и насилия на поробителите, принудили много български семейства да напуснат родните си места, да изоставят бащиния си дом и на посоки да търсят спасение в непроходимите гори на планината, далеч от централните пътища, по които минавал турски аскер. Нагазвали смутено в долините на малките планински рекички и в най-удобното и безопоасно място свивали гнезда. Боженци е колибарско селище и има същата съдба.

     Легендата за баба Божана се подкрепя от една народна песен и няколко факта, установени от икономическите, културни и етнографски проучвания на края.

    Населението на Боженци е било носител на най-добрите традиции на средновековната култура в женското облекло – сокаят и червените ботушки. Голямата духовна и материална култура, която са имали жените от Боженци, по всичко личи, че е пренесена от център, който е стоял много високо в това отношение. В случая мисълта ни се насочва към Велико Търново.

    Вътрешните подбуди, които свързвали боженските мъже с търговията като основен техен занаят и качествата, които са притежавали търговците за по-големи грижи към облеклото, храната, здравето и образованието, са близки до тези на търновци. В ония исторически моменти Боженци е било малко и доста отдалечено селище от оживените търговски пътища, за да даде началото на една такава предприемчивост, каквато е търговията.

    През 1527 година в книгата за посетители на Зографския манастир са се подписали трима свещеници от Габрово. Изглежда, че Габрово по това време е било голямо селище, щом през тази година е имало трима свещеници. А за първоначалното развитие на такова селище са били необходими поне 70-80 години.

    Ако се приеме Рачо Ковача за основател на Габрово и се вземат предвид още 70-80 години за развитието на Боженци, то 140-те години, върнати назад ни доближават до обяснението на легендата, че селото се е образувало по времето на турското нашествие, когато през 1393 година пада Велико Търново. В този случай местното предание се потвърждава, но името на селото хвърля сянка на съмнение. Ако Боженци е произлязло от името на първата заселница – баба Божана – болярката, то би трябвало да бъде Божаново, Божанци, а не Боженци. Ето един въпрос, на който отговор все още не може да дадем.

    Първите записани сведения за Боженци са от турските данъчни регистри от 1750 година. В тях се споменава за колибарско селище Боженци, състоящо се от 24 къщи. В музея на селото има запазени няколко стари документа, оставени от търговеца и лихварина Минчо Попов (дядо Миню Попа) и още няколко турски, които след обстойно проучване вероятно ще хвърлят по-голяма светлина върху историята на селото.

    Все пак по-вероятно е, че Боженци е образувано от заселили се тук бежанци от Велико Търново и че неговото развитие и разцвет започват не по-късно от средата на 18 век.

     В миналото населението на Боженци било будно и находчиво. Килийното училище – едно, после второ, читалище и първата прогимназия в околията подсказват за големия интерес на жителите на Боженци към просветата и образованието.

    Възникването на Габрово по-късно дава възможност за близък контакт между града и селото, основаван главно на големия обмен на населението, на общите интереси и занаяти.

Източник: Боженци / Милчо Стойчев / 1975 г.

Нагоре