Боженци – едно целунато от Бога кътче в Балкана!

 Люлка на българщината, Балканът, архитектурно-исторически паметник, традиция, Възраждането, планина, божествена природа, българска етно-идентичност, патриотизъм, България…   това не са просто случайно събрани накуп думички, а словата, които най-точно описват едно китно българско селце в полите на Централна Стара Планина, в самото сърце на България (само на 15 км източно от Габрово) - село Боженци!

Името си това прекрасно нашенско селце дължи на една горда българка на име Божана, болярка от рода на Асеневците. След падането на България под Османско иго, Божана търси безопасно място за себе си и своите деца, което да ги приюти. Селото, което сега носи нейното име, се оказало добро и благодатно за семейството й.

Векове след историята на Божана и децата й, Боженци е като излязло от българска възрожденска приказка! Толкова много природна красота в съчетание с уникални къщи-паметници с китни дворчета и каменни калдъръмени улички - всичко това е село Боженци днес!

Да, в наши дни България е свободна, европейска държава. Но бъдете честни – не ви ли липсва оня силен огън, който е горял в душите и сърцата на Божана и тогавашните наши сънародници,  благодарение на който сме се запазили като нация през най-тъмните мигове от историята ни и сега можем да се наричаме Българи? Боженци е едно от ония магични за всички истински българи места, което е способно да ви просълзи с гледки и дух, да ви върне вярата и огъня, че някога сме били, сме и ще бъдем ВЕЛИК народ, наследник на велика култура и история!

Посетете Габровския Балкан и ако искате да изживеете някой наистина незабравим момент с вашите приятели или семейство, и да се отърсите от натовареното си ежедневие – направете си една благотворна почивка в Боженци, този прекрасен архитектурно-историческия  резерват!  Хората в селото са мили и гостоприемни, вината и ракиите им – сгряващи, а  гледките и духа – ще ви върнат назад във времето! А за да усетите още по-силно магията на това вълшебно място, за нищо на света не пропускайте да посетите една напълно автентична, българска възрожденска механа - „Боженско ханче“! Там ще имате възможност да опитате традиционни български ястия, сготвени с много любов и по народни рецепти от натурални селски продукти.

Ако пък решите вместо еднодневна екскурзия да си направите по-дълга почивка в  Боженци, нашите къщи за гости е добър избор, където да отседнете. Като цяло комплекс Боженци разполага с добра леглова база, както от хотели, така и от къщи за гости. Само на няколко километра от селото пък се намира живописния Соколски манастир, който взема активно участие в  национално-освободителните ни борби. Въобще всяка точица от картата край с.Боженци е пропито с толкова много история, че ще ви зареди с патриотизъм за години напред.  А защо не 3 март или Великден в Боженци – идат празници! Изживейте тази българска приказка – няма да съжалявате!

    Около Боженци има повече хълмове с оредели гори и големи ливади и овощни градини, отколкото плодородни места, в които може да се забие рало, да се хвърли семе и да се чака плодородие. И въпреки неблагоприятните климатични и почвени условия за отглеждане на зърнени култури малките парчета земя бивали засявани и грижливо обработвани. Това, което се събирало от диканя или от роненето на царевицата, не задоволявало нуждите на жителите на Боженци.

    През периода на Възражането 5% от населението на Боженци, се занимавало със земеделие, 15% със занаяти, а останалите 80% с търговия.
    Сравнително по-добре било развито скотовъдството. Всяко семейство в селото имало по 15-20 овце. Освен тях отглеждали кози, крави, коне. В началото на 19 век в Боженци имало 300 коня. За изхранването на животните, сено се събирало от естествените ливади около селото, а зърното се докарвало от равнината. Една част от добитата вълна и козина семейството оставяло за домашни нужди, а другата продавало на кърджиите.
    Почти всички семейства в Боженци имали пчелини, кой по-малък, кой по-голям. Само Лучникови притежавали около 300 кошера. Изглежда, че пчеларството е било доходно, щом вълната и восъкът били основната стока, с която търгували кърджиите, и им носели 50% от печалбата. Изваждането на мед и восък от кошерите дало възможност да се развие друг занаят, свързан с това производство - топенето на восък.
    Отглеждането на буби и получаване на коприна бил също доходен занаят за жителите на Боженци. Черничевият лист се добивал от специално засадените черничеви градини около селото. Източената коприна се продавала на кърджиите и влизала в списъка на основните стоки.
В ковашките работилници майсторите изработвали красиви свещници, дилафи, ръжени, пиростии, комински вериги и други предмети за домакинствата. Само една малка част от тези произведения била закупувана от търговците и отнасяна по пазарищата.
    Добре били развити обущарството, абаджийството, мутафчийството и кожухарството. Кърджиите не могли да минат без услугите на самарджиите и мутафчиите.

Прочети още: Занаяти в Боженци

    В Боженци се разказва, че още във време отколешно баба Божана от опит знаела – животът на човека е свързан с водата, а на селото – с реката. В нея и стадото ще напои, и чергите ще изпере, и патиците на свобода ще се гмуркат, и с малка вадичка вода в бахчата ще закара. И затова тръгна нагоре по малката рекичка да търси място за живот.

    Изворът на река Божанка, врязването и в Странженското плато, развитието на долината и нейните склонове правят този географски обект интересен. Когото и да попитаме в Кметовци или Трапесковци за името на реката, ще ви каже, че от Боженци до Кметовци тя все се казва Божанка, на името на баба Божана, а от Кметовци до Дряновския манастир – Андък. Така се казва и битовият ресторант в Дряновския манастир, построен непосредствено до нейното устие. Под същото име Андък реката се среща в географската литература и в различни карти. Андък достига до на с диалектно от Андъкт, което ще рече ровина, дол, долина.

Прочети още: Боженци - река Божанка и нейната долина

  Трасето на пътеката минава през равна гориста местност по стар римски път, който съществува от началото на IV в. Римският път е свързвал големия път (Никополис ад Иструм -Августа Траяна - Константинопол) с местността Градище над Габрово, където през IV - VII в. е имало крепост.

Екопътека „Римският път” с. Боженци – с. Източник

Екопътека „Римският път” с. Боженци – с. Източник (дължина 3.8 км) 

   Пътят започва над с. Боженци и е дълъг около 8 км. От създаването на с. Боженци до сега той се ползва като пряк път до Габрово. През вековете е добре поддържан.
    С пътя са свързани няколко истории. В началото на XIX в. Богдан от с. Боженци бил моряк от английската флота. Прибирайки се от Цариград, някъде край Одрин разбойници го ограбили и убили. Властите заловили бандитите и изпратили на майка му коня, пръстена и две конски торби злато. С част от парите майката, в памет на сина си, поправила пътя до Радолов дол и затова го нарекли „Богданов калдаръм".
    Дядо Миньо Попа, известният герой от габровските анекдоти, също всяка пролет давал пари за поправката на тоя път, по който той самият ходел бос, за да не си износва обувките.
    До село Боженци, на 10 м. от пътя и до сега съществува Рачовският кладенец. Името му може би има връзка с легендарния син на болярката Божана Рачо Ковача, основателят на Габрово.

    Когато историците мълчат, ние се обръщаме към легендите и преданията и оттам черпим сведения за Боженци. И макар че в тях има много измислица, слушаме ги с интерес, вълнуваме се от случките, пренасяме се в миналото.

    Все още няма точни исторически сведения, които да хвърлят светлина и подкрепят едно или друго мнение за създаването на Боженци. Миналото е заличило  много следи. Вековен прах е посипал историята на Боженци и докато той не се махне и блесне истината за образуването на селото, за нея ще съдим по една легенда.

    По хълмовете които ограждат Боженци от север, североизток и изток, са установени следи от стар римски път. От това, че прехвърля Балкана, по него е имало оживено движение. На юг от селото се издига могила, която населението нарича Манастиря. Предполага се, че там е била построена една от тези римски станции, които били разполагани на по 50 км. Те били места за почивка на пътниците и животните. Освен това в тях се извършвали религиозни обреди. Предполага се, че около станцията, наричана на латински “мансия”, са се заселвали търговци, за да създават или развиват още повече търговията си. Възможно е по-късно населението да е нарекло това място манастир от “мансия”, а пък заради религиозните обреди, извършвани там - “Боже място” - и така да е достигнало до името на селището – Боженци. За произхода на името това обяснение е твърде възможно, но то си остава само хипотеза. Ако се приеме всичко това, историята на Боженци ще започва много преди падането на България под османско робство.

Прочети още: Във времето на легендите и преданията

    Боженци се слави с приятния полъх на Балкана, с прохладно лято и хубава зима. И не случайно българинът е построил на това парче земя едно от най-българските и най-цветущи  някога селища.

    Боженци и цяло Габрово имат умерено континентален климат с най-студен месец януари, пролетно пълноводие на реките и малко засушавания през годината. Тук лятото не е горещо, нито зимата студена. Скоростта на вятъра намалява от пресечения релеф и растителността. Въздухът е чист и свеж. Достатъчно е да се преспи в селото само една нощ, за да изчезне всякаква умора.

    Върху климата на Боженци оказва влияние Стара планина. Тя спира студените ветрове от север и топлите от юг. Макар и по-слабо, но и тук се чувства топлият вятър, който  слиза от северните склонове на планината. Във всяко селище той има различно име – южняк, топляк, снегояд, развигор. Духне ли топлякът през зимата, студените дни и нощи в Боженци стават необикновено топли и приятни. Снегът се размеква, ледените цветя от прозорците се стопяват, а от капчуците се стичат капки. Появи ли се пролетта, времето бързо се затопля а снегът за няколко дни изчезва. Тогава жителите на Боженци влизат в градините си и наведени над правите лопати, обръщат земята и подготвят лехите.

Прочети още: Боженци - кът без зной и мраз

Нагоре