Бяхме в "Етъра" край Габрово. Заговорихме с един от занаятчиите в комплекса. От дума на дума се стигна до Боженци. "Дадоха къщите на писатели. Сега човек и да иска да купи, не може..."

 Балканско Знаме, 1977 г. брой N17 стр. 7

Къща в Боженци
  Не знам кога този човек е чул за Боженци, но съм сигурен, че идеята да купи къща там му е хрумнала точно десет години след като Орлин Василев се засели на това място; когато цяла България узна, че има едно такова интересно селище с хубавото име Боженци. Тъжното в случая, разбира се, не е това, че заедно  с реставрирането на занаятчийските задруги тук се възроди и еснафският собственически дух у някои. Срамното е, че все още не можем да оценим подвига на тези първи заселници. Ето какво пише за това първо заселване писателят Станислав Сиврев:

  "В края на февруари 1968 година той (Орлин Василев) вкара вода в Манафската къща, а на 11 февруари за първи път преспа в нея върху легло, сковано от него. До есента той превърна етажа-яхър на тази къща в чудесно човешко обиталище; изкорени дървета-келеваци и насади нови; засипа ями и направи двор, който радва цяло село; поболя си ставите с кирка, лост, брадва и коса; запретна се да вкара нови извори в селския водопровод; да чопли кредити и прогнозира бъдещето на Боженци."

  Едно не е можал да предвиди писателят - че не е върнал с всичко това отнетата от природата способност на еснафа да се радва безкористно на хубавото, да цени нещата по законите на красотата... И как изведнъж се сетихме тогава, че тия къщи имат цена или по-право - че цена нямат! Как изведнъж се зловидя някому това малко щастие на писателя, което не се изкупува на ниска цена!

  "Аз дойдох, видях и заседнах тук, защото в последния превал на живота си, отново срещнах, намерих и задържах своето детство и най-ранната своя младост. Къщата, гдето сега живея, е много сходна с онази, в която съм се родил. Нехайни роднини разрушиха заради опушените греди родния ми дом, но той, като по чудо, възкръсна мигом в Боженци - тъкмо с малките, закрити с кръсташки прозорчета, с "къщито", с огнището-ламя и пръстения под".
(Орлин Василев, в. "Балканско знаме", 22 януари 1974 г.).


  Не знаел писателят, че заедно с това "възкресение" е извършил и друго - на завистта и злобата.

Константин ЕЛЕНКОВ

 Балканско Знаме, 1977 г. брой N17 стр. 7

Нагоре