С решение на Държавния комитет за строителство и архитектура, през 1964 г. село Боженци в Габровски окръг бе обявено за исторически архитектурен резерват. Мотивировката бе, че Боженци е единственото наше село, запазило цялостно характера си от епохата на Възраждането и съхранило ценни етнографски и архитектурни паметници и градоустройствени ансамбли.
  От тогава изминаха десет години. С държавни средства започна и продължава неговата реставрация и укрепителни работи. Интересът и славата на Боженци нараснаха многократно у нас и зад граница.

Балканско Знаме, 1974 г. брой N93 стр. 6

  Боженкалии строили хубави двукатни и трикатни къщи, градени от камък и дърво, с дюкяни, със слънчеви чардаци и широки дворове, покрити с плочи. Тревненските резбари със своето изкуство красяли врати и тавани, а чевръстите стопанки довършвали тяхното дело с цветни лехи, шарени черги, халища и китени кебета. Почти във всяка къща намирали място красиви самовари, картини, икони и съдове, донесени чак от Русия. Из зелените дворове шетали гордите и самоуверени стопанки. Такива, каквито ги рисуваше големият художник Мърквичка, с богато украсения сокай - наследство от миналот величие и слава.

Боженци

Боженкалии се занимавали най-вече с търговия. Главните им стоки били вълната, кожите, восъкът, както и ковашки, кожухарски и абаджийски изделия. Кервани коне, натоварени със стока, напускали Боженци и кръстосвали дългите пътища из широката османска империя от ранна пролет до късна есен. Тук и досега си спомнят за "Плачи камък" - мястото, до където жените изпращали търговците, тръгнали за Анадола, или за Русия, и Влашко.

  ... Първият музеен обект, открит през 1965 г., е къщата на Дончо Иванов Попов (Дончо Попа) - известен търговец на вълна и дарител за народната просвета. Сградата, построена преди около 150 години, е запазена в първоначалния си вид. В нея е експонирана цялата и покъщнина. Показан е и дюкянът с всичкия инвентар и стоки. Интересна е и менгемата - работилница за извличане на восък от вощината чрез дъвена преса - едно уникално по замисъл и творчество произведение. Показана е и малка кожухарска работилница, напомняща за процъфтяването на един занаят, чиито произведения са се продавали по цялата османска империя.

  През изминалите десет години бе реставрирана и къщата на баба Костадиница, която показва един по-ранен строителен период в архитектурата на Боженци, както и килийното училище. В него посетителите имат възможност да видят експозиция от фотокопия на български литографи, свързани с нашето историческо минало. Основно са реставрирани и други 14 къщи, а трети са укрепиха с частична реставрация.
 
  Интересни са резултатите и от проучванията в областта на духовната култура - традиционната народна обредност, специфичните и характерни за района обичаи: Гергьовден, кадените вечери, родилната обредност, сватбената обредност, романя (ходене на жетва) и др.

  Фондът на музея притежава над двеста народни песни, събрани от Боженци и близките села, в които е обрисуван типичния облик и характер на боженлии. В някои от тя се пее за търговци с много дюкяни в Цариград и Русия. Около петдесет са записани на магнетофонна лента и посетителите биха могли да ги чуят.
...

Найден /не се разчита/

Балканско Знаме, 1974 г. брой N93 стр. 6

Нагоре