Столетницата от Соколския манастир

  Величествената ела в двора на Соколския манастир се счита за първата засадена ела в нашия край. Тя има вече над 140 години.
  Днес тази прекрасна столетница е обявена за природна забележителност и е защитена от Закона за опазване на природата. Свидетелка на Габровското въстание от 1876г., слушала бунтовното слово на Цанко Дюстабанов и клетвата на неговата чета, тя продължава да очарова многобройните посетители на това историческо място.

Балканско Знаме, 1974 г. брой N71 стр. 8

  Прелиствам оскъдния справочен материал за Габрово и Габровски окръг с желанието да узная повече за този китен край на нашата страна.
  Исторически факти се преплитат с легенди, които разкриват традициите, поминъка, живота на населението, възпяват природните и създадените от човека красоти.
  Между тях особено привлича вниманието архитектурно-историческият комплекс село Боженци, който с право е станал притегателен център за наши и чуждестранни гости и туристи. Това е наистина един бисер на народния гений, неповторимо и уютно кътче от нашия окръг. Не случайно легендата сочи избора на това скрито място за селище в ония далечни тревожни дни за българския народ, в края на XIV век, когато османските завоеватели окончателно са завладели Търновград. Мирните и трудолюбиви хора потърсили тук убежище от разрухата и пожарите, далеч от главните пътища, по които кръстосвали ордите на поробителя. Със себе си те носели традициите, обичаите си, любовта към багрите на природата, които претворявали в битовата тъкан, строителното изкуство, занаятите, уважението към заобикалящата ги среда.


  Славянската кръв у българския народ е пренесла през вековете почитта към земята, към нейните плодове, към красотата и величието на природната среда. Пред някои дървета народът се е прекланял и отнасял с особена почит. Дъбът е бил едно от най-почитаните - поради своето дълголетие, величествена красота, устойчивост и непреклонност пред природните стихии.

Столетница

  На около един километър източно от село Боженци има две дъбови дървета, на които възрастта е около 800 години.

  Дъбът при нашите климатични условия е най-дълговечното дърво. Максималната възраст, която достигат отделните дървета, е до 1000 години, а дебелината на гръдна височина може да достигне до 2,5 метра.

  Двата дъба, запзили спомените на цели осем столетия, имат диаметър 1,6 и 2 метра, а обиколката им на гръдна височина е 5,05 и 6,25 м.

  Някога те са били три исполина, но преди години, както разказват старите хора от Боженци, единият дъб е бил поразен от гръмотевица, а след това отсечен. Сега останалите два дъба са разпрострели своите мощни клони върху площ повече от един декар. Може да се твърди със сигурност, че това са най-старите и с най-големи размери дъбове в окръга, а вероятно и в цялата страна. Те наистина представляват величествена гледка, вдъхваща респект - със своите огромни размери и широко разгънати клони в края на гората.

  През 1969 г. двата дъба бяха обявени за природна забележителност и сега се покровителствуват от Закона за защита на природата. Но неизбежно възниква въпросът как са се запазили досега, кой е покровителствувал тези прекрасни дървета цели осем века. Много поколения хора са се изнизали оттък, много други дървета е имало около тези исполини, но тяхната сянка продължава да пада все на същото това място.

  Запитах баба Тодора от се Боженци какво знае за двете огромни дървета. Тя разказа, че някога в средата на септември, хората от Боженци и околните села се събирали под тяхната сянка, за да отпразниват прибирането на реколтата от изтеклото лято и да сложат началото на новата за зледващата година. От него ден нататък стопаните трябвало да подготвят семената за есенния посев, започвала есенната сеитба. Всяка година представители на две фамилии, наречени "васии", организирали събирането на средства, продукти и месо и приготвяли в общи казани "курбан". При идването си хората също носели храна, хляб и напитки и образували дълги общи трапези. През целият ден празненството се запълвало с игри и хора, песни и разговори за прибраната реколта и къде ще се засяват есенниците за следващата година.

  Разказът на бага Тодора лесно ни убеждава, че един такъв обичай е свързан с труда на хората. Устройван сред природата на едно и също място той очевидно води началото си още от далечна древност. По време на основаването на село Боженци народната традиция е била пренесена тук от дошлите преселници. Тогава дъбовете са били вече на около 200 години и са направили впечатление със своите големи размери и красота.

  А кой знае, може би на това място и по-рано да е имало хора със свои традиции и обичаи, със своя голяма обич и почит към природата и дълговечието на дъба?

  Ако можеха да говорят, двата дъба биха ни разказали много за историята на този красив край, прикътан в пазвите на Балкана, и за хората, които го населявали.

  Заедно с архитектурно-историческият комплекс на село Боженци, тези два многовековни дъба представляват интересен обект за посещение и размисъл.

Инж. Продан ПРОДАНОВ


На снимката: Единият от исполините - прекрасен и жизнен, въпреки своите осемстотин години.

Балканско Знаме, 1974 г. брой N71 стр. 8

Нагоре