И през зимните месеци в архитектурно-историческия резерват Боженци пристигат многобройни групи наши и чужди туристи. А през цялата 1977 година, за да се полюбуват на този интересен и неповторим кът на българщината, тук дойдоха над 50 хил. души - с двандесет хиляди повече от миналогодишните. Много от тях бяха чужденци, предимно от СССР, САЩ, Англия, Франция и други страни.

  Балканско Знаме, 1977 г. брой N152

Прочети още: Петдесет хиляди посетители в Боженци

  Бяхме в "Етъра" край Габрово. Заговорихме с един от занаятчиите в комплекса. От дума на дума се стигна до Боженци. "Дадоха къщите на писатели. Сега човек и да иска да купи, не може..."

 Балканско Знаме, 1977 г. брой N17 стр. 7

Прочети още: Цената на една боженска къща

  Със заповед N4526 на Министерството на горите и опзване на природната среда от 17 ноември м. г., горите и горските площи около архитектурния резерват село Боженци са обявени за "защитена местност".

  Едно отдавнашно желание на цялата наша общественост е вече осъщевено. Прекрасната околност на село Боженци ще запази непокътнат своя вид, чудната природа на този дивен край ще бъде съхранена: като неразделна част от красотите на възрожденския ансамбъл.

Балканско Знаме, 1976 г. брой N10 стр. 8

Прочети още: Горите около Боженци - защитена местност

  В село Боженци от няколко дена е особено оживено: познати лица се мяркат по улиците и мегдана, святкат кинокамери, гърмят звукови усилватели. Заснима се едно от най-оригиналните произведения на Иван Вазов - повестта "Чичовци".

Балканско Знаме, 1975 г. брой N92

Прочети още: Една класическа творба ще оживее на екрана

  Напечените плочи на калдъръмените улички в Боженци карат разноцветните тълпи от туристи да бързат. По-любопитните се крият в хладните сенки на чардаци и асми, вадят фотоапарати с муцунести обективи и щракат. Цветната лента един ден ще ги връща към топлината и слънцето на едно българско село.
  Брадат чужденец гласи триножника на камерата си и дълго оглежда какво да отнесе с нея. Филмът ще е хубав, защото Боженци си го бива, но за брадатия то ще си остане само един хубав спомен за красива България, от който окото на чужденеца не може да засълзи. Друго си е спомен, сълза у българин от българско да изкара.
  Боженци може да стори това.

Балканско Знаме, 1974 г. брой N93 стр. 6

Прочети още: Откраднати мигове

  С решение на Държавния комитет за строителство и архитектура, през 1964 г. село Боженци в Габровски окръг бе обявено за исторически архитектурен резерват. Мотивировката бе, че Боженци е единственото наше село, запазило цялостно характера си от епохата на Възраждането и съхранило ценни етнографски и архитектурни паметници и градоустройствени ансамбли.
  От тогава изминаха десет години. С държавни средства започна и продължава неговата реставрация и укрепителни работи. Интересът и славата на Боженци нараснаха многократно у нас и зад граница.

Балканско Знаме, 1974 г. брой N93 стр. 6

Прочети още: Познатото и непознато Боженци

Столетницата от Соколския манастир

  Величествената ела в двора на Соколския манастир се счита за първата засадена ела в нашия край. Тя има вече над 140 години.
  Днес тази прекрасна столетница е обявена за природна забележителност и е защитена от Закона за опазване на природата. Свидетелка на Габровското въстание от 1876г., слушала бунтовното слово на Цанко Дюстабанов и клетвата на неговата чета, тя продължава да очарова многобройните посетители на това историческо място.

Балканско Знаме, 1974 г. брой N71 стр. 8

Прочети още: Живите връстници на вековете

В Боженци се състоя семинар на млади поети от Северна България

     В шеговитата мисъл на известния наш писател Орлин Василев, че Габрово е предградие на Боженци, има и истина. Това старо огнище на българщината днес се превръща в център на културен живот, на активна творческа дейност...

 Балканско Знаме, 1973 г. брой N139 стр. 4

Прочети още: Като в свой дом

    За него чужденците казват, че бяло бисер, останал ни от вековете!... А ние си го знаем само като Боженци!...

 Балканско Знаме, 1967 г. брой N17 стр. 3

Прочети още: Селото на хубавата Божана...

   За Боженците води стар, изровен от дъждовете път. Той се вие из кривата теснина и колкото навлиза по-навътре, толкова повече се чувствува характерът на планинската местност. Въздухът е свеж и прохладен, наситен с тръпчив мирис на гниеща шума. Обилната роса край потока стои до късно и има цвят на токущо изляно сребро. Сред голите вършини на буковите и габърови гори самотно жълтеят като догарящи свещи върховете на трепетликите.

 Балканско Знаме, 1962 г. брой N98

Прочети още: Второто заселване

Страница 1 от 2

Нагоре