Традиционното жилище в Боженци от края на XVIII до началото на XX в. не се отличава с особена художествена украса и декоративно оформяне. В това отношение то не е достигнало онази степен на развитие, която намираме в някои други регионални форми на жилището през изследвания период (например жеравненската къща, банската къща, родопската къща и др.).

    И все пак боженските къщи притежават определена художественодекоративна специфика, която създава техния цялостен външно- и вътрешнопространствен образ. Архитектурно-строителните детайли, елементите от вътрешната архитектура и уредбата и дори конструктивните части са обект на украсяване. То е различно по сложност и техническо изпълнение и е във връзка със степента на цялостния развой на жилищната постройка.


    Основно условие при украсата е постигането й чрез прости декоративни изразни средства, с подръчни материали и обикновена техника. При това решаваща роля при естетическото въздействие има самият материал, който е предимно дървото, с неговата фактура, патина и тоналност. Специално за жилищния интериор допълнителна, но не второстепенна роля играят и многоцветните тъкани, широко използвани в обзавеждането на помещенията. Не по-малка декоративна стойност притежават и разнообразните предмети от покъщнината - столчета, синии, паници, чинии, сахани и др., подредени по полиците, лавиците и подовете.
    Елементите в боженската къща, които са носители на художествена украса и декоративно оформяне, са стените и подовете, вратите, прозорците и капаците,  стенните долапи и таваните.
    Традиционен начин при оформянето на стените е измазването им с бяла гнила и направата в долната част на ивица (перваз). Освен утилитарно предназначение, да предпазва стените от замърсяване, тя има и декоративно значение. Тези первази са черни - за целта пръстта се смесва със сгорени, счукани и отсети на прах царевични кочани (мамули). По вътрешните стени черните первази са високи около 5 см, а по външните – 0,40 - 0,50 м. Понякога измазаните с пръст стени на приземията са оцветявани в синьо, един начин за разнообразяване на стенните плоскости, който е бил сравнително малко разпространен в селището.
    Друга своеобразна по своя характер украса се среща по пръстените подове в боженските къщи. Предизвикана от чисто утилитарната необходимост за поддържане на чистота в жилищните помещения, украсата има дълбоки корени в народния бит. Примитивна по изпълнение и нетрайна по форма, тя е израз на една самобитна изява на истинско народно творчество, създадено и развито само от жените в семейството. Наред със задължението да измазват цялата къща пред големи празници те са метели всекидневно и подовете, защото къща неметена не е къща. При това са поливали с вода ог глинено бардуче, като със струйката са рисували по пода различни геометрични фигури, най-често кравайчета. Изписаната с водната струя орнаментика обхваща цялата плоскост на пръстения под и се запазва около 2-3 часа. Макар и недълготрайна, тази временна украса е изява на желанието за създаване на повече  красота  в  интериора.
    С художествена украса са горните прагове и крилата на вратите в по-богатите къщи. Горният праг в тези случаи представлява една допълнителна дъсчена плоскост, поставена в горната част на отвора на вратата, която е изрязана дъгообразно с вдлъбнато-изпъкнало контурно очертание, украсено по края с плитка геометрична резба. Понякога в ъглите има и по една стилизирана розетка също с резбарска изработка. Голямо е декоративното разнообразие при оформянето на крилата на вратите, които са с таблена конструкция. При тях украсата е постигната освен чрез различните видове дървен материал, от който са изработени рамките и таблите, но и от профилирането на последните и от разположението им в плоскостта на крилото. Едни от вратите са с по пет правоъгълни табли - една по средата на крилото, хоризонтална и по две вертикални, над и под нея, други са с триъгълни и правоъгълни табли, съчетанието на които образува геометрична композиция, а трети имат и резбарски мотиви по някои от таблите. С най-богато изпълнение са вратите, чиито рамки са продължени над горния праг и образуват голямо дървено пано. То е също таблено, но с още по-сложно разчленяване и по-богата резбарска украса от листенца, розети и др.
    Прозорците, макар и твърде рядко, и то само в някои от по-богатите къщи, имат декоративно изработени рамки. Повечето от жилищата са с гладки, еднакво широки прозоречни рамки, чиято задача е да покрият фугата между стената и касата и които оформят правоъгълното очертание на прозореца Когато рамките са украсени, частта им над отвора е изработена от една по-широка дъска, която е профилирана чрез скосяване на ъглите й с четвърт кръг. Понякога т. нар. „вежда“ завършва с тънко профилно изрязано корнизче. Единично разположени върху фасадните плоскости или по двойки, прозорците са със самостоятелно изработени рамки, профилирани за всеки прозорец поотделно. Двойките прозорци, макар и поставени на малко разстояние един от друг, не са обединени с обща рамка.
    Таблената конструкция на капаците по прозорците предлага също възможност за разнообразни декоративни разработки. Като елемент и от вътрешната архитектура на помещенията художественото оформяне на капаците е винаги съчетано по мащаб и пропорции с изработката на стенните долапи и вратите. Обикновено разположението на таблите върху плоскостта е симетрично, като най-често срещаната композиция е, както и при вратите, от пет табли - една продълговата в средата и по две по-малки под и над нея. Самите табли са слабо изпъкнали, а рамката, която ги огражда, е с профилирани ръбове. Художественото въздействие от капаците се дължи на подреждането на таблите, на тяхната форма и профилировка и на използваните понякога различни видове дървен материал за рамките и таблите.
    Степенувани според художествено-декоративното изпълнение след капаците, в интериора заемат място стенните долапи. Поради по-големите си размери те обхващат значителна част от пространството, в което са изградени, и доминират обемно и зрително при неговото възприемане. Декоративната разработка на долапите, свързана и с тяхната функция, е оформена в два хоризонтални пояса. Долният пояс заема около една трета от целия долап и е съчетан с височината на подпрозоречните плоскости. Той е изработен от вертикално поставени букови шинди и рядко в него има по едно малко долапче. Вторият пояс е разчленен с различен брой долапи - еднокрили или двукрили - и височината му е изравнена с тази на прозорците. Таблите на вратите на долапите са подредени, както и таблите на капаците в различни симетрични композиции. При тях обаче често се среща и украса от плитка резба. Вратите на ъгловите долапи, които са обикновено с малки размери, са украсени с централна композиция, при която таблите са подредени около един   мотив.
    В зависимост от общите размери на долапите и от разположението на вратите им между тях често се оформят малки ниши (пезули, ед. ч. пезул), разположени една над друга. Тяхната горна част е изрязана профилно и декоративното им въздействие е особено силно както от тяхната форма, така и от пълната сянка, образувана в дълбочината им.
    С най-богата художествена украса и декоративно оформяне са дървените тавани в някои от представителните помещения на боженските къщи. Въпреки че не могат да бъдат сравнявани по изпълнение и композиция с таваните на тревненските резбари или с таваните в градските къщи от епохата на Възраждането, сами за себе си и особено като декоративни елементи в едно селско жилище те представляват ценни произведения на народното творчество. Композицията на таваните е развита на едно ниво и е оформена от рамка и средна част (огледало). Рамката е различно профилирана и осъществява прехода между вертикалната плоскост на стените и тавана. Според това, по какъв начин е оформено огледалото в боженските жилища, има два вида тавани. Едните са от дъски и профилирани летви, приковани върху фугите между тях, като образуват еднакви фигури, които заемат цялата таванна плоскост. Другите тавани са с централна композиция, оформена от съчетанието на триъгълни и квадратни или правоъгълни табли, украсени с резба. Останалата част от тавана е от дъски с профилирани летвички. При тези тавани богатството на художественодекоративната разработка е съсредоточено в централния композиционен елемент, засилващо се от периферията към центъра.

Източник: Народната архитектура в Боженци 

Нагоре