Освен конструктивните детайли и елементите от вътрешната архитектура и уредба в боженското жилище от края на XVIII до началото на XX в. съществуват и архитектурно-строителни елементи. Наред с функционалното си предназначение те участвуват и във външно- и вътрешнопространственото изграждане на къщата...

    Тяхната форма, материал, изработка и детайлиране оказват своето влияние върху оформянето на цялостния образ на жилищната сграда, като допринасят за създаването на архитектурно-художествената й специфика. Конструктивното и декоративното им изпълнение, както и на всички досега разгледани елементи е също във връзка със степента на развитие на самото жилище. Къщите със скромна планова и пространствена композиция са, общо взето, с по-обикновени архитектурни и строителни елементи и детайли, докато тези с по-сложна хоризонтална и вертикална планировка и преди всичко затворените къщи имат богато детайлиране. Тези елементи са врати, прозорци, колони (стълбове), парапети и еркери.


    Вратите в боженското жилище според разположението и функцията си са два вида: външни входни и вътрешни стайни. Едните осъществяват връзката между дворното пространство и къщата, а другите - между нейните помещения. Те са изработени най-често от дъб, не са измазани или боядисани, а конструктивното им изпълнение и затваряне е според мястото, което заемат в жилището. Външните и стайните врати се отварят винаги навътре към помещението, в което водят, и са еднокрили. Изключение правят двукрилите врати, които свързват представителните помещения на затворените   къщи.
    В конструктивното и архитектурно-декоративното изграждане на интериора вратите участвуват със своите две основни части: рамка и крило. Рамката оформя светлия отвор на вратата. Тя е съчетана от разнообразни по сложност профили, от долен праг, който принадлежи към конструктивния скелет на постройката, и от горен праг. Като завършек на отвора на вратата и най-съществен за изгледа на рамката е изработката на горния праг. Някои врати са с хоризонтален горен праг, оформящ правоъгълен светъл отвор, а други - с дьгообразно изрязан и различно профилиран. В богатите къщи той е място за развиване на декоративни композиции от геометрични и стилизирани растителни мотиви.
    Крилото е най-важната част на вратата, която има също различна конструкция и декоративна украса. В най-старите отворени къщи крилата на вратите независимо от това, дали са външни или вътрешни, са ковани. Изработени са от 3 до 5 широки дъски, заковани от вътрешната страна върху три хоризонтални кушаци. В затворените и в по-богатите отворени къщи вратите са от таблена конструкция с профилирани и украсени с плитка резба табли. Двукрилите врати в късно строените жилища са с остъклени крила. Вратите на приземията са също различни. Обикновено зимникът за добитъка е с един отвор 0,80 х 1,70 м, на касата на който има две врати. Едната се отваря навътре към помещението и крилото й е от дъски на кушаци. Втората врата „перде“ е закачена на външния край на рамката, отваря се навън и е от тънки летви или дъски, прикрепени на разстояние към лека дървена рамка. Пердето се използува за проветряване на зимника при отворена вътрешна врата. В някои къщи зимникът е с двукрила врата с размери около 1,10 x 1,70 м, като крилата са от дъски и кушаци. Мазата е също с просто-кована врата, но еднокрила със светъл отвор 0,75 x 1,70 м.

    Размерите на рамката и крилото на вратата се определят от размерите на отвора, който трябва да затворят. Ширината на външните врати е от 0,70 до 0,85 м, а на вътрешните - от 0,65 до 0,80 м. В по-старите и по-бедните къщи вратите са по-тесни (0,65-0,70 м), а в затворените жилища преобладаваща ширина е 0,80 м. Двукрилите врати са широки 1,15-1,40 м. Височината на светлия отвор на вратите е също най-различна. На входните врати тя е от 1,50 до 1,80-1,90 м, а на стайните - от 1,45 до 1,75 м. Увеличаването на височината на помещенията довежда и до увеличаване на светлия отвор на вратата, който в някои къщи достига до 2,00 м.
    Както изпълнението на вратите е степенувано според предназначението на помещенията, така и размерите и броят на прозорците са в зависимост от тяхното място в къщата. Помещението с огнище, макар и най-използвано, и домакинско-складовото помещение са обикновено само с един прозорец, и то със сравнително малки размери (от 0,41 x 0,49 до 0,50 x 0,82 м). Собите и отчасти проходното помещение са с повече прозорци - една или две двойки или два, три и дори четири, разположени на разстояние един от друг. Светлият отвор на тези прозорци е от 0,52 x 0,65 м до 0,68 x 1,20 м. По-голямата численост осигурява повече светлина, с което се характеризират помещенията с жилищно-представителна функция. Мазите и зимниците се осветяват само от малки тесни правоъгълни отвори в каменната стена.
    Решетките (пръчки, клечки) на прозорците представляват неразделна част от конструкцията и изгледа на прозоречния отвор. Те са дървени или железни пръчки с кръгло или квадратно напречно сечение. Поставени са вертикално в касата на прозореца от вътрешната страна на крилата. Най-разпространено е прикрепването им чрез напречна хоризонтална дъска, поставена зад шпросите или зад кемфера. Така разположен, пречникът не се забелязва от външната страна и не намалява светлия отвор. Много рядко някои от външните прозорци са еднокрили и с почти квадратни размери. Само при тях се срещат дървени решетки от струговани пръчки, които са монтирани хоризонтално и вертикално от външната страна на касата и образуват карирани отвори. На мястото на пресичането на едните и другите има многоплоскостни дървени парчета (ябълки).
    Капаците на прозорците за разлика от решетките са преди всичко елементи от вътрешната архитектура на жилището. Големината и изработката им зависят от прозоречния отвор и от общото вътрешнопространствено изграждане на помещението. Характерно за затварянето на прозорците в боженските къщи е поставянето на капаците от вътрешната страна на стената. В зависимост от големината на прозореца капаците са от една или две плоскости, съответно от едната иди от двете му страни. Те се плъзгат по хоризонтални дървени жлебове успоредно на стенната плоскост. Най-разпространената конструкция на капаците е таблената, като страната на капака към стената е с груба изработка и без украса. Това се е правило поради факта, че при никакви обстоятелства външната страна не е могла да се вижда. При отворено положение капакът е съвсем близо до стената, а затварянето му е ставало само нощем.
    С капаци са затваряни и отворите на дюкяните към улицата. Те са просто кована конструкция от дъски и кушаци и в зависимост от големината на отвора са двукрили с вертикални панти или еднокрили, отварящи се на хоризонтални панти, монтирани в горната част на крилото.
    Третият архитектурно-строителен елемент на традиционните жилища в Боженци  са вертикалните подпори (диреци, ед. ч. дирек) - стълбове или колони, които носят покрива над чардака в отворените къщи. Стълбовете са с квадратно или правоъгълно напречно сечение, нямат украса и са използвани в по-бедните и по-примитивно изградени къщи. Най-широко разпространение имат колоните, в чиято изработка са използувани редица декоративни похвати. Както стълбовете и колоните са изработени от дърво, от една цяла греда. Напречното им сечение е най-често осмоъгълник или квадрат със слабо скосени ъгли. Кръгли колони няма в боженските отворени къщи.
    Като елемент от конструктивния скелет на жилищната постройка подпората има две части: вертикална - колона, и хоризонтална - възглавница над нея, която разпределя товара от покрива. Колоната е разчленена на три пояса чрез прости декоративни средства. В долната си част тя е с пиедестал, с размерите на гредата, от която е направена колоната, с височина, определена от височината на парапета на чардака. Обикновено той е малко по-висок от парапета и е без украса. Средната част, тялото на колоната е най-голямо и е с различно по размери и очертания сечение. То завършва с капител, квадратен или правоъгълен, както е и пиедесталът. Понякога капителът е със слабо изрязани ъгли и е украсен с плитки хоризонтални нарези. Най-декоративно разработеният елемент от подпората е възглавницата, която обикновено е профилно изрязана в разнообразни вдлъбнато-изпъкнали форми.
    Парапетът (търпузан) е постоянен елемент в оформянето на чардака в отворените боженски къщи. Изработен е винаги от дърво - от вертикално плътно поставени една до друга букови шинди и има височина около 0,50 - 0,60 м. Отделните дъски са свързани в горната и долната част с по една хоризонтална непрофилирана гредичка, а сглобяването им е или чрез допиране, или на перо. Със същите по вид и изработка парапети са оградени стълбите, които водят на чардака. Парапети от струговани дървени парчета, от летви и ажурно изрязани дъски не са правени. Само в затворените къщи, в които стълбата излиза в пруста, тя е оградена с лек парапет от летви на разстояние.
    Типичен елемент както за отворените, така и за затворените къщи е еркерът (надпуск). Той е една много стара архитектурна форма, използвана нашироко в традиционното строителство. Белег на къщите в Боженци е еркерното наддаване на жилищния етаж пред приземния, което е допринасяло и за увеличаване размерите на етажа. Понякога само части от фасадата са с еркери, при което се получават два архитектурни варианта. При единия - с издаване на странични плоскости, като между тях се образува вдълбана, почти полукръгла ниша (къщите на Ив. Белев, Д. М. Лучников, Ив. Димов), а при другия - с издаването на едно помещение или пространство от етажа пред друго (къщите на Т.Дончев, Дончо Попа, Й. Станев, Г. Кадиева, К. Г. Парлапанов и др.).
    Конструктивното изпълнение на еркерните подпори е различно. Най-разпространен и с най-просто техническо и архитектурно-декоративно оформяне е еркерът, образуван от издаването на гредите на подовата конструкция, като се оформят конзоли, най-често непрофилирани. Подпиране има и с наклонени профилирани конзоли, които стъпват върху една хоризонтална носеща греда. В някои къщи подпорите на еркера са обшити с дъски. Най-развити конструктивно и естетически са еркерните подпори в богатите затворени къщи. При тях те са измазани и имат форма на вдлъбната кривина. Във всички случаи еркерното наддаване е подчертано и чрез рамкирането му с хоризонталните и вертикалните греди. Последните се оставят неизмазани или се обшиват с дъски. Това се прави по конструктивни и естетически съображения.
    Архитектурно-строителните детайли наред с елементите от вътрешната архитектура и уредбата изтъкват с начините на изработка, конструктивното си изпълнение и вложените архитектурно-строителни принципи основни традиционни прийоми, които създават облика на традиционните къщи в АИР Боженци. Функционалната необходимост, наложила появата на един или друг архитектурно-строителен детайл, е използвана умело от майсторите-строители за създаването както на целесъобразни конструктивни решения, така и за изявата на естетически виждания.

Източник: Народната архитектура в Боженци 

Нагоре