Най-характерното за традиционната къща в Боженци е нейната вътрешна архитектура и уредба. Всяко едно от основните й помещения има своя специфичен вътрешнопространствен образ, който притежава определена художествено-декоративна стойност. Тя от своя страна е във връзка със степента на развитие на плановата структура на къщата.

    Във вътрешната архитектура и уредбата са отразени най-вярно и непосредствено икономическото състояние и материалните възможности на домакинството и до известна степен основното занимание на неговите членове.

    Съществен момент в оформянето на интериора на различните пространства в боженските къщи е целесъобразната взаимна връзка между елементите от вътрешната архитектура и уредбата и предназначението на помещението. В него няма самоцелно обзавеждане, всеки архитектурен елемент има своето място в интериора, свързано най-рационално с неговото използуване. Боженските къщи не се отличават с особена сложност на плановата структура, даже обратното, особено що се отнася до планировката на жилищата с чардак, и това още повече е налагало добро вътрешнопространствено оформяне. Помещенията с еднакво предназначение и в отворените, и в затворените къщи са със сходна вътрешна архитектура, особено по отношение на елементите от обзавеждането, но съществуват различия в архитектурната им интерпретация и художествено-декоративно детайлиране.
    Вътрешната архитектура и уредбата на основното помещение - помещението с огнище - се характеризира с наличието в него на няколко елемента, които са неразделни от неговото предназначение. Това са огнището, водникът, полиците и  отчасти стенните долапи.
    Помещението с огнище има най-малко две врати. Едната е входната врата, която води от чардака при отворените къщи или от пруста при затворените къщи, а другата е вратата към второто жилищно помещение - собата. Входната врата се отваря към къщи, а другата винаги към собата. Понякога в триделните и многоделиите къщи с чардак има и трета врата към одаята, която също се отваря към нея. Във всички случаи вратите са разположени близо една до друга, така че не смущават използуването на помещенията и не пречат на обзавеждането им. Къщи се осветява само от един прозорец, който е на задната стена близо до огнището. Често е с малки размери и се затваря от вътрешната страна с дървен таблен капак, плъзгащ се по стената. В къщи на разделителната стена между помещението и собата се отваря и второ съвсем малко прозорче отдолу с профилно изрязана хоризонтална дъска, на която вечер се поставя свещ или светилник за едновременното осветяване на двете помещения. Подът на къщи е от тромбована пръст, а таванът е с видни греди и дъски над тях. В по-богатите отворени къщи, а също и в затворените подовете са с дъски, а таваните - двойни, с дъски и профилирани летвички върху фугите.
    Организационен център на основното помещение в традиционното боженско жилище както по отношение на предназначението, така и по отношение на архитектурно-декоративното оформяне е огнището (камина). То е източник на топлина и светлина, в народното творчество е символ на семейството и дома и около него са извършвани редица битови и религиозни обреди. Най-типичното за огнището в боженските къщи и един от белезите, който ги приобщава към регионалната форма на тревненското жилище, е изграждането му в ъгъл - между външната задна стена на помещението и разделителната стена със собата. Ширината на полукръглата огнищена ниша достига до 3 м, а горната й част е оформена с висок навес (кемер), зидан или плетен, измазан или дъсчен, завършващ дъгообразно. В нишата има правоъгълен отвор, от който се пали зиданата печка във второто жилищно помещение. Стената около огнището, понякога облицована с дъски, е оформена с малки долапчета и ниши (пезули, ед. ч. пезул) с профилно изрязани отвори. В тях се поставя дребна покъщина, свързана с използуването на огъня. С цялостното оформяне и с внушителния си обем огнището доминира в интериора и играе първостепенна роля в изгледа на помещението.
    Вторият елемент от вътрешната архитектура и уредбата на помещението с огнище е мястото за поставяне или окачване на съдовете с вода и на други съдове - воднйка. Той се намира винаги в непосредствена близост до входната врата на стената между къщи и одаята. В двуделните отворени къщи водникът е на предната външна стена на помещението с огнище. Той никога не се прави на разделителната стена между къщи и собата поради това, че тя е изцяло заета от огнището и от вратата между двете помещения. Водниците са с различно изпълнение и сложност, зависими от степента на развитие на самото жилище. В по-бедните къщи той е оформен само от няколко дървени куки (клечки), на които се окачват съдовете с вода, а в по-богатите -
под тях има лавица за тенджери и други съдове и отгоре полица за поставяне на сахани, чинии и паници. Макар водникът да има преди всичко утилитарна функция, като архитектурен елемент от интериора на помещението с огнище въздейства с дървените си конструктивни части и с различните по вид, форма, цвят и материал съдове, наредени по него.
    Постоянен елемент от интериора на помещението с огнище, но не типичен само за него е дървената полица. Тя обикаля по всички стени на 30-40 см под тавана. Върху нея се нареждат също дребни предмети от покъщнината. Обикновено стената над полицата до тавана е облицована с вертикално поставени профилирани букови шинди, като се образува един непрекъснат дървен фриз, който оптически сполучливо обединява цялото пространство. Върху него особено контрастно се открояват поставените върху полицата медни и керамични съдове.
    По-рядко в помещението с огнище се правят стенни долапи (юклюци), които да заемат една цяла стена. Когато има такива, те са на една от външните стени на помещението, конструкцията на вратите им е таблена, а декоративното оформяне е по-просто от това на стенните долапи във второто жилищно помещение. Единствено малките еднокрили стенни долапчета на стената до огнището са постоянен елемент от вътрешната архитектура. Те са също с табли, различно изработени. Поради дребния си мащаб те участват предимно в оформянето на огнищената стена, а не в цялостния интериор.

    В обзавеждането на помещението с огнище намира място и иконостас с икона и кандило, поставен на източната стена и винаги украсен с богата резба. Също до свободните стени се нареждат дървени ракли, в които се пазят стари дрехи, а върху тях се нареждат постелки и завивки. Някъде до раклите има малък дъсчен хамбар.
    Вътрешната архитектура и уредбата на помещението с огнище в боженските къщи, макар и оформена от съчетаването на елементи с утилитарно предназначение, е жизнерадостна и уютна. Благодарение на разположението на огнището в ъгъл и поставянето понякога на входната врата на скосена стена вътрешните очертания на пространството образуват многоъгълник, с което е нарушена обикновената монотонност на четиристенните помещения. Раздвижеността на стенните плоскости, декоративната разработка на архитектурните елементи, използуваният нашироко дървен материал, разнообразната по форма и материал покъщнина по водниците и полиците, както и шарените черги по подовете създават характерния изглед на основното жилищно помещение в къщите на Боженци.
    След помещението с огнище второ място във вътрешнопространственото изграждане заема собата. Поради това, че изпълнява не само жилищни, но и представителни функции, тя е най-светлото помещение в жилището, особено в къщите с чардак. Второто жилищно помещение е с една врата, през която се влиза от помещението с огнище, и има една или две двойки прозорци на външните стени. Прозорците се затварят с плъзгащи се по вътрешната страна на стената капаци с табли, украсени в различна степен с плитка геометрична резба. Подът на собата в по-голямата част от къщите е с дъски, а таванът - предимно дъсчен.
    Вътрешната архитектура и уредба на традиционното жилище в Боженци е синтез на утилитарна необходимост и художественодекоративно детайлиране. Към всеки елемент от вьтрешнопространственото изграждане, по-малко или повече значим, майсторите-строители са подхождали с особена грижа и внимание, като са вложили и в най-дребните детайли здравия си усет за украса. Към тяхното умение трябва да се прибави и вкусът на боженското население към създаването на уютност и топлина в своя дом. Декоративната украса по архитектурните елементи - врати, тавани, капаци на прозорци и стенни долапи, по елементите от уредбата - огнища, водници, зидани печки, многоцветните тъкани, застлани по подовете, миндерите и одърите, богатото разнообразие на бакърените сахани и котли, на шарените глинени паници и чинии, на безбройните дребни предмети от покъщнината, подредени по полиците и лавиците, по водника и около огнището създават типичното хармонично единство в интериора на боженското жилище.

Източник: Народната архитектура в Боженци 

Нагоре