През първата половина на XIX в. в Боженци се появява един нов за селото вид жилищни постройки, отличаващи се от отворените традиционни къщи по плановата си концепция и преди всичко по пространственото си изграждане. Това са затворени къщи, които образуват втората група жилища в селото. Те са по-малко разпространени и са строени за задоволяване на нуждите на най-богатите.

    Помещението с огнище при затворените жилища продължава да изпълнява централната функция в организацията на жизнените процеси, но като център на плановата композиция се явява неголямото проходно помещение пруст. Липсата на покрито пространство и просторните жилищни и представителни помещения доближават тези жилища до някои от видовете на градската възрожденска къща. Те са носители и на една по-висока жилищна култура. Появата им е последица от икономическото и стопанското развитие на селището, свързано с издигането на занаятите и търговията. Чрез богатото си жилище най-заможните са показвали своите материални възможности, своето положение сред населението и социалната си принадлежност.


    Появата на затворените боженски къщи не е откъснато явление от общото развитие на жилищното строителство и на жилищната архитектура в селото. Те имат връзки с най-старите и по-примитивните жилищни форми, притежават някои от белезите на най-разпространените типове къщи и показват устойчивостта на местните строителни традиции. По отношение на вьтрешнопространственото и външноархитектурното оформяне затворените традиционни къщи представляват последният етап в развитието на жилищната архитектура в Боженци.
    Основен белег на затворените къщи освен плановата концепция е тяхната многоделност. Те имат пет и повече помещения, а тяхната организация и взаимната връзка в разположението им образува разпределение с почти квадратни външни очертания, също както е и при отворените къщи, но общо с по-голям обем. Този обем не произлиза само от повечето на брой помещения, но и от това, че те са, общо взето, по-просторни от помещенията на жилищата с чардак. Обемите на самите помещения са степенувани според предназначението им в протичането на битовите процеси. Обикновено пак най-просторно е помещението с огнище, а другите жилищни и домакинско-складови помещения са съответно оразмерени.
    Във връзка с броя на огнищата затворените къщи са с малки изключения двуогнищни и многоогнищни, а вертикалното им изграждане е едноетажно и двуетажно и са с приземен етаж.
    Етажната планова концепция на затворените къщи, групирането на помещенията около пруста еднаква за всички жилища, но в съдържанието на вътрешните пространства и във функционалното им диференциране съществуват различия, които оформят два варианта - едносемейни и двусемейни къщи. При единия вариант помещенията образуват две различни групи: жилищно-домакинска и представителна, а при втория - плановата композиция обхваща две жилищни секции, равностойни по съдържание и обединени чрез проходното помещение. Те имат фактически две напълно развити жилища, строени са за нуждите на две семейства, а разпределението им е почти симетрично по отношение на оста, минаваща надлъжно през пруста.
    Типичен пример на едносемейно затворено жилище представлява къщата на Тота Христова Карапанчева, строена след Освобождението. Тя е многоделна едноогнищна постройка с приземие и жилищен етаж. Приземието е каменно и има три пространства - просторен предзимник и мази. Стените на етажа са паянтови. Покривът е покрит с каменни плочи. Построена е на равен терен и главното лице със стълбата и входната врата е ориентирано на югоизток. От предзимника, който сега е остъклен, закрита дървена стълба с 11 стъпала от дъски извежда в неголямо проходно помещение. В него над стълбището има голям дъсчен хамбар. Вдясно от пруста и от оста на влизане са разположени жилищно-домакинските помещения (къщи и соба), а вляво са представителните - две соби, свързани помежду си с двукрила врата. От пруста освен в помещението с огнище и едната представителна соба се влиза и в малка одая без прозорци. В къщи камината е ъглова до разделителната стена със собата, близо до входната врата е мястото за окачване на съдовете с вода, а цялата северозападна стена е със стенни долапи. В жилищното помещение има зидан джамал и голям иконостас, разположен в ъгъла между двете външни стени. Представителните помещения имат също зидани печки, които се палят самостоятелно. Височината на помещенията е 200 см.
    Изложението на двужилищните къщи и комуникационните връзки между многобройните им помещения почиват на същите принципи, както и при жилищата с две различни групи пространства. Ситуирането им е също във връзка с изгледа към улицата или площада, а достъпът между помещенията е по най-късата линия на движение.
    Общ характерен белег на плановата композиция на затворените къщи в Боженци е, че те се състоят от две или дори от три напълно развити жилищни единици, обединени чрез общи пространства и под общ покрив. В някои случаи в жилищната сграда са включени и помещения, свързани с търговската дейност на стопанина, но и при тях преобладава и се налага жилищният характер на къщата. Носители на белезите на една по-висока и по-напреднала жилищна култура, затворените традиционни къщи са твърде типичен израз на нарастващите материални възможности на част от населението, чието основно занимание е търговията.

Източник: Народната архитектура в Боженци 

Нагоре