Обемната и фасадната композиция, вторият основен белег на традиционната жилищна архитектура, е също със своите специфични черти, които определят външната характеристика на отворените къщи в Боженци. Поради планинския терен и различната му денивелация, на който е изградено селището, всички къщи от първата група са с различни по височина и по пространствено оформяне приземия - от едно или две помещения и често с покрито пространство отпред.

Няма ниски приземни постройки, като даже най-примитивният жилищен тип, двуделното жилище, е с приземие под една част от разпределението. При триделните, четириделните и многоделните къщи приземията са под целия жилищен етаж.


    Вертикалната планировка и общата височина на жилищата с покрито пространство се отличават със спокойните пропорции, подчертани и изразени както чрез различните строителни материали, от които са изградени приземията и жилищните етажи, така също и чрез еркерното наддаване на етажа над приземието. Височината на жилищните сгради е сравнително малка и макар планировката да е с почти квадратни очертания, силуетът им се възприема като лежащ, израснал непринудено из околната среда. За това допринася и ниският нестръмен, покрит с големи каменни плочи четирискатен покрив. Той е най-често с къса билна линия и е с почти пирамидална форма, но малкият му наклон го прави нисък.
    Плановата композиция на двуделните и триделните отворени жилища по своята структурна специфика е асиметрична, което е изразено във фасадното оформяне на жилищните постройки. Главният елемент, който изтъква тази асиметрия, е покритото пространство. Поради неговото ъглово разполагане в плана то оказва влияние върху архитектурния изглед на две от лицата на къщата, а не само на главното лице. Заради това и определянето на лицето на къщата като главно не е само във връзка с изложението на чардака и на мястото на входната жилищна врата, а зависи и от общото ситуиране на постройката в дворното пространство и от подхода към нея от улицата. Най-често главното лице на жилището с покритото пространство, входът и стълбата за етажа са ориентирани на юг, изток или запад и към дворната врата, с което е постигнато и най-добро ослънчаване и проветряване на жилището. Майсторите-строители на боженските къщи с голямо умение са използвали особеностите на терена и най-целесъобразно са разполагали постройката. Съблюдавали са винаги както битовите изисквания на стопаните, така също и природните дадености с оглед на най-хармоничното им съчетаване.
    Многоделните жилища са също с асиметрично външнофасадно оформяне, а главното лице на четириделните е с по-голяма раздвиженост на обемите. Двете помещения, които се намират отстрани на покритото пространство (къщи и одая), са с различни размери, стенните плоскости са различно оформени и по тази причина те са повече асиметрични, отколкото симетрични къщи.
    Характерна черта на обемната и фасадната композиция на отворе

ните боженски къщи, различаващи ги от другите форми на традиционното селско жилище, е различното архитектурно оформяне на четирите им фасади, като даже северното лице е с прозоречни отвори. Размерите, видът и разполагането на прозорците са в зависимост от това, какви помещения - представителни или чисто утилитарни - осветяват. Най-често помещението с огнище и одаята са с по един по-малък прозорец, а второто жилищно помещение е с два прозореца, разположени близо един до друг, украсени при по-богатите къщи с профилно изрязана горна част на рамката. Благодарение на свободното разполагане на прозорците, които изпъкват контрастно с патинираните от времето дървени рамки, шпроси и решетки върху белите стенни плоскости на жилищния етаж, всяка фасада има свой самостоятелен изглед. Най-силният архитектурен елемент е чардакът, който въздействува с дълбоката сянка, с топлия цвят на дървения парапет и на профилно изрязаните колони. Различният вид на четирите фасади се усилва и от каменното приземие, което е със свое собствено архитектурно третиране. При някои къщи каменната зидария, грубо фугирана, е открита и действува с фактурата на своя материал, а при други тя е измазана с мазилка, както е измазан и жилищният етаж. При тези случаи еркерното наддаване е елементът, който оптически разделя и оформя правоъгълните очертания на стенните плоскости в двете нива. Понякога освен цялостното издаване на жилищния етаж пред приземието и собата е еркерно наддадена по отношение на другите помещения, като в чупката на еркера има малко прозорче. Това раздвижване на стенните плоскости още един път допринася за оживяване силуета на постройката. Със същото значение при някои къщи без еркери е и нишата, образувана от вмъкването на огнищената стена навътре към помещението.
    Всички архитектурно-строителни прийоми, използвани при изграждането на външнофасадната и обемната композиция на отворените къщи в Боженци от края на XVIII до началото на XX в., допринасят освен за стиловото единство между вътрешнопространственото и външноархитектурното оформяне, но и в още по-голяма степен за създаването на живописния образ на тези къщи.

Източник: Народната архитектура в Боженци 

Нагоре