Отворените къщи, тези с чардак на главното лице и с организационен център помещението с огнище, са основният и преобладаващ вид жилищни сгради в Боженци от края на XVIII до началото на XX в. Те се характеризират със своята планова структура и обемна и фасадна композиция. Отличителна тяхна черта е компактността на разпределението и обемното степенуване на отделните пространства.

Помещенията, групирани около един пространствен център, са така разположени по отношение едно на друго и по отношение на покритото пространство, че са постигнати най-целесъобразни комуникационни връзки. Също така от голяма важност е и строгата функционална обособеност на помещенията. При по-простите планови схеми тази обособеност е с по-наситено сьдьржание, докато по-сложните са с по-диференцирано предназначение. Вьв връзка с това е и обемното степенуване, като най-използваното пространство - помещението с огнище - е обикновено с най-големи размери. Съответно са оразмерени и другите помещения.

    Друга характерна особеност на отворените боженски къщи е тази, че те са изграждани винаги в почти квадратни очертания на плана. При тях развитието на плановата композиция от по-простите към по-сложните форми е вървяло в рамките на тези очертания по пътя на пристрояването на нови помещения към основните или чрез заделяването на съществуващите. Оттук произлиза и събраният силует на къщата в условията на стръмния терен, на който е изградено  селището.
    Във връзка с броя на жилищните помещения в етажа отворените къщи са двуделни, триделни и четириделни, а тези, които имат жилищни помещения и в приземието, могат да бъдат определени като многоделни. Според броя на огнищата - те са едноогнищни и двуогнищни. Двуделните и четириделните са едноогнищни, а триделните и многоделните са едноогнищни или двуогнищни. При триделните жилища второто място за палене на огън може да бъде в етажа или в едно от помещенията в приземието, докато при многоделните - второто огнище е винаги в приземния етаж. При тях фактически са оформени две самостоятелни жилища, развити във височина, едното триделно с покрито пространство, а второто - двуделно, но къщата е обитавана само от едно семейство. Жилищните помещения в двете нива нямат вътрешна връзка помежду си, а са достъпни отвън, от по-ниската и от по-високата част на двора. Това отделяне на двете жилищни единици помага диференцираното използване на двата етажа според различни нужди на семейството или според различните сезони на годината.
    По-голямата част от боженските къщи с покрито пространство функционално са истински жилищни постройки, строени и използвани единствено за задоволяване нуждите на самото домакинство. Те имат жилищни, складово-домакински и стопански помещения и изискванията към тях са чисто утилитарни. Съществуват обаче и къщи, чиято планова структура е във връзка и е наложена от търговската дейност на стопанина им. При тях освен основните пространства има и дюкяни със складове, което довежда до промяна във функционалното използване и архитектурното им оформяне. Те не са вече само жилищни постройки, а имат и производствена, и обществена част. Също така и тяхното местоположение в общия план на селището е така избрано, че те да се намират по-близо до центъра му.
    Общо за плановата композиция на отворените къщи в Боженци може да се каже, че тя отразява затвореността на бита на средно имотното балканско население в периода от края на османското владичество и малко след Освобождението, неговия консерватизъм и традиционализъм. Макар и с покрито пространство, компактната организираност на отделните пространства и основната концепция на плана на тези къщи изтъкват именно тази затвореност.

Източник: Народната архитектура в Боженци 

Нагоре