Боженските къщи, в чиято планова структура композиционен и организационен център е помещението с огнище, т. е. отворените къщи, се отличават със своята простота и целесъобразност. Помещението с огнище е център на жилищното ядро като основно пространство в общата планова концепция, както и в организацията на цялостния жилищен бит.

   В него са съсредоточени основни жилищно-домакински функции. Тези жилища са двуделни, триделни и по-рядко четириделни, а почти квадратното външно очертание на разпределението и подреждането на пространствата около къщи ги причислява   към  характерната  форма  на   тревненската  къща.


    С най-проста планова композиция в Боженци е двуделното жилище с чардак на главното лице, което представлява основният тип, от който започва развитието на по-сложните планировки. То е строено и обитавано от бедното и среднозаможното население. Няма сведения за съществуването на едноделни жилища само с едно помещение, което е логична последица от общото добро икономическо състояние на населението. Най-ранното жилищно строителство, което намираме в селището е по начало на един по-висок етап в своето развитие, отколкото жилищата и жилищната култура в други области на България през изследвания период.
    Отворените двуделни къщи имат приземие и жилищен етаж, в чието разпределение са включени три пространства: помещение с огнище, второ жилищно помещение и чардак.
    Къщата на Иван Петков Димов, строена в края на XVIII в., е типично двуделно жилище. Построена е на наклонен терен и главното й лице с входната врата и чардака е обърнато на югозапад. Стените на етажа е от четири пространства - пруст, който представлява фактически един затворен предзимник, къщи, соба и зимник. Етажът има пруст, къщи, соба и одая, разположена над зимника в приземието. Дотолкова, доколкото затварянето на отвореното към двора покрито пространство води до известна промяна на неговите функции и съответно на неговото наименование, то би могло да се приеме, че това жилище представлява също една преходна форма между отворените  и  затворените  къщи.


    Най-развитото в планово и в пространствено отношение жилище, отворено, триделно, с жилищни помещения в два етажа, представлява къщата на Дончо Попа, строена вероятно около началото на XIX в. Тя има приземие, полуетаж и жилищен етаж, като изгледът й откъм улицата е триетажен. В приземието се помещава дюкян с двукрила врата и дървени кепенци към улицата. От него се влиза в голям зимник, вероятно служил и за склад на собственика на къщата, който е бил търговец на кожи, вълна и восък. От дюкяна, който обхваща височината на приземието и на полуетажа, лека дървена стълба води до галерия, на която са се извършвали търговските сделки и която има връзка с полуетажа посредством вратичка. Поради наклонения терен, на който е построена къщата, входът за жилищните помещения е от двора и води в полуетажа. В него има преддверие със стълбата за етажа, помещение с огнище и второ жилищно помещение, използувано за живеене през студените месеци на годината. Огнището в къщи е ъглово и е изградено на разделителната стена със собата, в която на същата стена има джамал. Почти целият под на собата е зает от дъсчен одър. Височината на помещенията в полуетажа е 240 см. Дванадесет стъпала от дъски водят на покритото пространство на етажа, което сега е затворено с остъклени стени. В единия край на пруста има каменна плоча, използвана за мивка, а пред южната стена - издигнато място от дъски (одър) за спане през лятото. На тавана над одъра са прикрепени железни халки, на които е окачвана люлката за бебето. Мястото над пространството на стълбата е използвано за изграждането на хамбар за зърнени храни. От пруста са достъпни помещението с огнище и одаята, а от къщи се влиза в собата и също в одаята. Пространственото изграждане и архитектурно-декоративното оформяне на тази къща са много богати. Жилищните помещения, чиято светла височина е 255 см, са с големи размери. Вратите, стенните долапи, плъзгащите се от вътрешната страна на стената капаци на прозорците и таванът на собата са украсени с резбарски мотиви. Външният изглед е също твърде живописен поради еркерното издаване на целия етаж над полуетажа с приземието с начупените му външни очертания.
    През изследвания период къщите в Боженци, които имат жилищни помещения и помещение за търговски нужди в приземието, са твърде малко разпространени. Още по-малко са жилищата с два жилищни етажа. Отворената боженска къща, носителка на едни от най-типичните белези на тревненската къща, е предимно едноетажна постройка с приземие и един жилищен етаж. Къщите с дюкяни и жилищен полуетаж са били строени за нуждите на богатите търговци и съответно са отразявали повишеното материално състояние на стопаните им. И така както четириделното разпределение представлява един краен етап в развитието на плановата структура на отворените традиционни къщи, така също и жилищата с два жилищни етажа и приземие са последната степен в пространственото им развитие.

Източник: Народната архитектура в Боженци

Нагоре