Ако се приеме Рачо Ковача за основател на Габрово и се вземат предвид още 70-80 години за развитието на Боженци, то 140-те години, върнати назад ни доближават до обяснението на легендата, че селото се е образувало по времето на турското нашествие, когато през 1393 година пада Велико Търново. В този случай местното предание се потвърждава, но името на селото хвърля сянка на съмнение. Ако Боженци е произлязло от името на първата заселница – баба Божана – болярката, то би трябвало да бъде Божаново, Божанци, а не Боженци. Ето един въпрос, на който отговор все още не може да дадем.

    Първите записани сведения за Боженци са от турските данъчни регистри от 1750 година. В тях се споменава за колибарско селище Боженци, състоящо се от 24 къщи. В музея на селото има запазени няколко стари документа, оставени от търговеца и лихварина Минчо Попов (дядо Миню Попа) и още няколко турски, които след обстойно проучване вероятно ще хвърлят по-голяма светлина върху историята на селото.

    Все пак по-вероятно е, че Боженци е образувано от заселили се тук бежанци от Велико Търново и че неговото развитие и разцвет започват не по-късно от средата на 18 век.

     В миналото населението на Боженци било будно и находчиво. Килийното училище – едно, после второ, читалище и първата прогимназия в околията подсказват за големия интерес на жителите на Боженци към просветата и образованието.

    Възникването на Габрово по-късно дава възможност за близък контакт между града и селото, основаван главно на големия обмен на населението, на общите интереси и занаяти.

Боженци / Милчо Стойчев / 1975 г.