|
Страница 1 от 3 Когато историците мълчат, ние се обръщаме към легендите и преданията и оттам черпим сведения за Боженци. И макар че в тях има много измислица, слушаме ги с интерес, вълнуваме се от случките, пренасяме се в миналото.
Все още няма точни исторически сведения, които да хвърлят светлина и подкрепят едно или друго мнение за създаването на Боженци. Миналото е заличило много следи. Вековен прах е посипал историята на Боженци и докато той не се махне и блесне истината за образуването на селото, за нея ще съдим по една легенда.
По хълмовете които ограждат Боженци от север, североизток и изток, са установени следи от стар римски път. От това, че прехвърля Балкана, по него е имало оживено движение. На юг от селото се издига могила, която населението нарича Манастиря. Предполага се, че там е била построена една от тези римски станции, които били разполагани на по 50 км. Те били места за почивка на пътниците и животните. Освен това в тях се извършвали религиозни обреди. Предполага се, че около станцията, наричана на латински “мансия”, са се заселвали търговци, за да създават или развиват още повече търговията си. Възможно е по-късно населението да е нарекло това място манастир от “мансия”, а пък заради религиозните обреди, извършвани там - “Боже място” - и така да е достигнало до името на селището – Боженци. За произхода на името това обяснение е твърде възможно, но то си остава само хипотеза. Ако се приеме всичко това, историята на Боженци ще започва много преди падането на България под османско робство.
Легендата за баба Божана – болярката е широко разпространена и най-добре е преразказана от В. Мутафчиева:
... “Разправата над Търново, упоритата твърдина на отпората, била страшна – това знае всеки. Сринати били със земята дворците на Царевец и болярските дворове... “Умориха се да убиват” - бележат летописците и трябва да им вярваме, с нож се убива бавно и мъчително.
Убийците трябва да отдъхнат ден и седмица. А тоя ден и тая седмица спасяват много нещо от България. Хората и ...
На Север от столицата, запомнили са търновци и всеки селянин от близката равнина, на север започва незнайната гора, пустинен лес. Един ден път, не повече и лесът ще те погълне, ще потънеш в него като игла в купа сено. Нека те търсят и намерят тогава отпочиналите убийци на султан Байезид!
|