Изворът на река Божанка, врязването и в Странженското плато, развитието на долината и нейните склонове правят този географски обект интересен. Когото и да попитаме в Кметовци или Трапесковци за името на реката, ще ви каже, че от Боженци до Кметовци тя все се казва Божанка, на името на баба Божана, а от Кметовци до Дряновския манастир – Андък. Така се казва и битовият ресторант в Дряновския манастир, построен непосредствено до нейното устие. Под същото име Андък реката се среща в географската литература и в различни карти. Андък достига до на с диалектно от Андъкт, което ще рече ровина, дол, долина.

    Понеже с тази река е свързано хубавата легенда за заселването на баба Божана и името и е българско, най-правилно би било тя да се нарича Божанка от извора до вливането в Дряновската река, а не само на част от нея.

    Река Божанка води началото си от Боженци. Дълга е приблизително 10 километра. Влива се в Дряновската река при Дряновския манастир. Находчиви селяни открили, че водата на чешмата под селото, която се смята за извор на реката, идва от Парова дупка при махалата Генчевци като до там минава под земята.

    По доловете, които се спускат радиално около селото, през пролетта и лятото към реката се стича голямо количество вода от разстопените снегове и паднали дъждове. През най-сушавите месеци и години водата в коритото намалява значително, почти пресъхва.

    От Боженци, след като направи няколко завоя, реката минава под махалите Трапесковци, Черневци, Радешковци и достига до с. Кметовци. Там при Шанга дол, ударила се в твърдите варовици на Страженското плато, изменя посокота си почти под прав ъгъл и поема на североизток. От спирка Саботковци до спирка Стойчевци реката меадрира всечена във варовиците на платото. Водите и подскачат по малките прагове и бързеи. Преди да напусне платото, Божанка преодолява високия откос от варовикови скали с няколкометров водопад и се влива в Дряновската река. Това е хубава гледка пред входа на пещерата.

Боженци / Милчо Стойчев / 1975 г.