През периода на Възражането 5% от населението на Боженци, се занимавало със земеделие, 15% със занаяти, а останалите 80% с търговия.
    Сравнително по-добре било развито скотовъдството. Всяко семейство в селото имало по 15-20 овце. Освен тях отглеждали кози, крави, коне. В началото на 19 век в Боженци имало 300 коня. За изхранването на животните, сено се събирало от естествените ливади около селото, а зърното се докарвало от равнината. Една част от добитата вълна и козина семейството оставяло за домашни нужди, а другата продавало на кърджиите.
    Почти всички семейства в Боженци имали пчелини, кой по-малък, кой по-голям. Само Лучникови притежавали около 300 кошера. Изглежда, че пчеларството е било доходно, щом вълната и восъкът били основната стока, с която търгували кърджиите, и им носели 50% от печалбата. Изваждането на мед и восък от кошерите дало възможност да се развие друг занаят, свързан с това производство - топенето на восък.
    Отглеждането на буби и получаване на коприна бил също доходен занаят за жителите на Боженци. Черничевият лист се добивал от специално засадените черничеви градини около селото. Източената коприна се продавала на кърджиите и влизала в списъка на основните стоки.
В ковашките работилници майсторите изработвали красиви свещници, дилафи, ръжени, пиростии, комински вериги и други предмети за домакинствата. Само една малка част от тези произведения била закупувана от търговците и отнасяна по пазарищата.
    Добре били развити обущарството, абаджийството, мутафчийството и кожухарството. Кърджиите не могли да минат без услугите на самарджиите и мутафчиите.