Самобитният архитектурен и исторически резерват с. Боженци отстои на 15 км източно от Габрово.
    Преданието за неговото основаване ни води векове назад...
    Второто българско царство изживява последните си дни. Османските пълчища подлагат на огън и меч столицата Царевград-Търново. Оцелелите жители търсят спасение във верния закрилник на народа при беди и тегла – Балкана. От пожара на разрухата, повела децата си, бяга и вдовицата баба Божана. Първоначално тя се установява в местността „Шумата“, между сегашните села Раданица и Боженци, а по-късно, привлечена от бистроструйните води на планинските потоци, се премества на мястото, където е днешният архитектурен и исторически резерват Боженци. Тук тя поставя началото на селото и му дава името си – Боженци.

    През втората половина на XVIII век в страната настъпва бърз икономически подем. Предприемчивите жители на с. Боженци закупуват и складират вълна, кожи и най-различни суровини за работилниците в Габрово, Трявна, Карлово и други близки селища.

    Стопанският възход допринася за разрастването на Боженци. От 24 къщи през средата на XVIII век в навечерието на Освобождението то има вече 120 къщи. Тридесет и два дюкяна бележат оживените търговски връзки със страната и чужбина.От многобройните работилници излизат прекрасни изделия на ковашкия занаят – свещници, маши, ръжени, вериги за оджаци и камини, земеделски сечива и пр. Художествено изработени ракли, столове, резбовани врати и тавани, дървени ламперии за къщните стени и много други крависи и полезни изделия прославят изкусните ръце на дърводелците и резбарите. Сръчните жени на Боженци тъкат пъстроцветни черги, кармъзени възглавници, китени алища, тънки кенарени кърпи и платн, козиняви чулове, торби и т.н.

    Променя се и битът на хората. Една след друга от хубави по-хубави израстват къщите в Боженци, удобни, просторни, двукатни и трикатни, с красиви еркери и широкополи покриви. Дървени первази украсяват ъглите на стените и опасват околовръст прозорците и вратите. Боженският майстор-строител е изполвал раздвижения терен. Силно подчертани откъм стръмните улички, къщите като че ли изникват от стръмнината и тържествено се възправят с белоснежната си варова мазилка, чисти като ведрия планински въздух и синьото балканско небе. Зелените къдри на тънките лозници кокетно кичат стрехите и чардаците. Здравец и бръшлян обвиват ниските дувари и подчертават изяществото на възрожденския архитектурен стил. Големи двукрили порти допълват архитектурния ансамбъл на боженската къща и пристройките.

    Предани родолюбци, боженчани дейно участват в борбите за освобождение от турско робство. Южно от Боженци има кладенче, което и сега се нарича „Хайдушкото“. Тихото му бълбукане сякаш разказва легендите за неуморимите хайдушки дружини, бродили из боженските гори. Село Боженци участва активно в Априлската епопея. Турските орди залавят в местността „Сечен камък“ кмета на Боженци Станьо Лазаров и Иван Карадимитров. След жестоки мъчения, без съд и присъда, те са обесени на площада в Габрово. В бой с турските поробители загива и боженчанинът Христо Маринов от четата на Христо Ботев.

    След Освобождението изделията на фабричната промишленост изместват местните занаятчийски стоки. Един след друг се затварят кепенците на дюкяните и работилниците. Секват ковашките мехове, загасват оджаците, замира звънът начуковете и наковалните. Боженци запустява. Много боженчани се прощават с родния си край и потърсват поминък из цялата страна. Остава само името и някогашната слава на село Боженци.

    През 1962 г. започва реставрирането на ценни архитектурни сгради и цялостно възстановяване на селото.

    С разпореждане на Комитета по строителството и архитектурата от 28 януари 1964 г. село Боженци е обявено за архитектурен резерват от Възраждането. Самобитният стил на постройките, наличието на много старинни сгради првят от Боженци ценен архитектурен паметник, обект на масов вътрешен и международен туризъм. То представлява голям интерес и за дейците на нуката и изкуството, за почитателите на българският бит и възрожденска култура.

    Тишина, красота и вдъхновение, кът, в който оживява миналото – така може да се опише село Боженци – този архитектурен и исторически резерват от времето на Българското възраждане.

НАРОДЕН МУЗЕЙ – ГАБРОВО, 1965г.